Отдавна искам да напиша нещо за Париж, но просто толкова много е писано за Париж, че не знам мога ли да кажа нещо ново. Но това място е моят втори дом- ако вярваме в приказката че домът е там където е сърцето, така че му го дължа.
Никога не съм разбирала хората, които се връщат от Париж с думите "Не ме впечатли". Щом го чуя просто ми става ясно, че това са някакъв друг биологичен вид хора и няма смисъл да се опитвам да разбера. На тези пък, които още не са били там, направо завиждам- все още им предстои да го видят за пръв път! А за всички останали мога само да кажа- Винаги ще имаме Париж! Дори и след всичко, което се случи там тази есен- вярвам че този град е по- голям от това и онова, което привлича туристите там с магична сила, няма да спре да свети по- силно от каквито и да било терористични атаки.
Моят Париж в резюме:
Моят Париж в резюме:
Забележителностите:
Notre Dame de Paris- защото пред нея се чувствам като Есмералда и винаги вдигам глава, за да проверя дали Квазимодо не се катери сред статуите на върха.
Дворецът Версай- заради един прекрасен слънчев ден и пикник в градините му. Да ме прощават всички Шонбрюновци и други имитатори- но Версай няма настигане;)
Дворът с пирамидата на Лувъра- заради една прекрасна дъждовна вечер, когато там нямаше никой освен нас и ние се щурахме и тичахме и снимахме и радвахме че сме там!
Гледката:
Нормално, всички се качват на Айфеловата или други кули, за да видят зашеметяваща гледка /и тя безспорно е такава от там/, но за мен най- парижката гледка е тази от хълма Montmartre. От стълбите на църквата Sacre Coeur се вижда наистина цял Париж- такъв един истински градски пейзаж.
Улицата:
Обичам улиците в Латинския квартал и самият квартал ми е особено любимо място, а най- любима ми е улица Mouffetard. Може би заради една детска книжка, която препрочитах хиляда пъти и действието се развиваше тъкмо там. Или пък заради книжарничките и магазините за вино. Но със сигурност заради малките уютни заведения, където хапваме фондю, опрели лакти в хората от съседната маса.
Мястото:
Безспорно едно от любимите ми места в Париж- мостът Pont des Аrts. През лятото там са насядали млади хора, които пият бира, вино /някои в стъклени чаши/, хапват, свирят на китари докато под тях минават туристическите корабчета, а насреща им свети Айфеловата кула. Последният път, когато бях там целият мост беше със закачени катинари /туристическа глупост, символизираща вечната любов/, което тотално беше сменило облика му и не даваше възможност да се седи както преди. Но наскоро разбрах че от общината са ги свалили, тъй като застрашават конструкцията на моста от падане, така че нямам търпение да се върна там!
Филмът:
След излизането на филма Шифърът на Леонардо, Париж стана още по модерна дестинация и бяха създадени дори туристически маршрути, които следваха стъпките на героите от филма из града. Интересно, но аз се чувствам много по- френски, следвайки стъпките на Амели Пулен в района на Montmartre. Ако се разтърсите там някъде е и кафенето, в което тя работеше:)
Ще спра дотук защото обещах резюме, а не подробен туристически очерк. Но дори само като го пиша се пренасям там и вече знам какво точно ще правя когато отново отида, от къде ще мина, какво ще снимам, къде ще ям...
We will always have Paris!
Ето и една идея как да спестите пари и време при посещение на забележителностите на Париж. С опцията, която Ticketbar създадоха за нас, можете да си купите билет онлайн и да избегнете опашките на място за забележителности като Notre Dame de Paris, Дворецът Версай, Дворът с пирамидата на Лувъра и Айфеловата кула.
Автор: Валентина Лозанова I Снимки: Цветелина Цанкова и личен архив I Публикувано в Life Tasting Blog
Няма коментари:
Публикуване на коментар